Life In Photos

 Тази вечер  няма есен, няма паркове, залези и красиви гледки.Всеки ден е различен, както при хората.Едни са добри, други лоши, едни незабележими, други са като ярка звезда - привличат всички погледи...
  Не спадам към нито един от гореизброените. Просто съм различен.Обичам да съм такъв, харесва ми.Трудно ме определят, за едни добър, за други лош...трети не ме коментират изобщо.Не искам  да го правят. Понякога го чета в очите на случаен минувач, гледащ ме докато снимам замръзнало цвете рано сутрин или когато кажа, че отивам на разходка...ей така да съм сред природата, с музика в главата и фотоапарат в ръка.Баба  някога ми казваше - "Свят голям - хора всякакви" ,  но колко  от тях са различни, колко от тях виждат красивото без да  подминават, забързани за работа?
  Хубаво е да си различен...
 P.S. Ако някой от вас се чувства такъв, нека чуе това