Life In Photos

Let the audience to say.... "Hope for what?"

That is the point.
Sometimes the hope is the last thing we can trust.

В Надеждата няма тъга и скръб, болка и униние. Тъжно е да виждаш примирението в очите на хората. И все по-често го срещаме около нас.
Благодаря ти за тези снимки, Quos. Очаквах скоро портрети, наравени от теб.
Когато се оглеждам да снимам хора, по-честа е тази гледка.

Те се вглеждаха в кривото огледало на настоящето си. Оглозгани и празни. Безндеждни, безцветни и сиви... докато животът минаваше покрай тях, широко усмихнат като детска усмивка, лъскава витрина, цветен постер... Но за тях това беше просто фон. Без скорост, цвят и мирис.
И продължаваха напред, на някъде... Част от убитите тонове на ярката картина... Въздухът трептеше в своя кръговрат...

Ето това, не го мога :(

Можеш го, но безмълвно.